Дено, Дено, вакла Дено! – сватбарска песен

от с. Долно Белево

Източник: LiterNet

***

Дено, Дено, вакла Дено!

Залюбила вакла Дена,

вакла Дена дели Дима;

любили се малко-много,

три години и половина.

Как се бяха залюбили,

той при стадо не отиде,

нето Дена при дружките.

Снощи стана, та отиде,

кучета го не познали,

не познали, залаяли го,

овчарите го нарукаха

и по турски му казаха:

– Ура, ура, хърсъз гилди,

хърсъз гилди, куюм чълдъ!

Та се върна дели Димо,

та отиде у Денини,

та повика на вратата:

– Стани, Дено, отвори ми,

да развалим магията,

че ми къща не познаха!

Вакла Дена отговаря:

– Абре, Димо, дели Димо,

магията – моето лице,

моето лице, моята снага!