Мари Тодоро, бяла белушо,
бяла белушо, вакла ваклушо
що нощя пра’иш, мари, та деня дрямиш?
Мар’ мамо, мамо, мар’ стара мале,
мащеха ли си, та ми не вярваш?
Меня ма, мамо, змей e залюбил,
змей е залюбил и ша ма вземи.
Ако не вярваш, яла погленни,
в лун-полунъщя по злоту врямя – на скут ми лежи змея усоен,
в ръки си държи сахань сребърен,
и във саханя – църни стафиди.
Хем яде, мамо, хем меня дава.
Ако поглянниш – немой продумва,
че ша ма скльоса змея усоен.
Тодор’на майка, тя е утишла в лун-полунъщя по злоту врямя,
утишла та погледнала: на скут хи лежи змея усоен,
в ръки си държи сахань сребърен,
и във саханя – църни стафиди,
хем яде – хем на ней дава.
Тодор’на майка тя е отишла,
отишла, та продумала:
Чувай са чувай, вакла Тодоро,
че ша та скльоса змея усоен.
Българска народна песен от Долно Белево
Песента е записана от баба Теодора Митева Керачева от Долно Белево
Източник: Дора Радева
